Въпрос: Вредно ли е многократното получаване на обща упойка?


Отговор: Анестезията е общо или местно обезчувствяване / обезболяване / по време на хирургични интервенции, сложни и болезнени диагностични процедури или травми. Тя означава загуба на чувството за болка с или без загуба на съзнание.
Болката е психологическо състояние на организма, резултат от действието на свръхсилни дразнители, които могат да предизвикат физиологични или органични промени в него. В този смисъл анестезията има предпазващ ефект за човека, подложен на стрес.
Прилагането на съвременни анестезиологични техники и медикаменти позволява многократното им прилагане при един и същи пациент, без това да се отрази върху по- нататъшното му съществуване, т. е. многократните анестезии при същестуващи медицински показания не водят до увреждане на организма.
Днес анестезия се прилага както при извършване на оперативни интервенции в областта на хирургията, неврохирургията, ортопедията и травматологията, акушерството и гинекологията, урологията и др.,така и по време на различни манипулации – прекъсване на бременност, фиброколоноскопии, фиброгастроскопии и др. болезнени манипулации или изследвания.
Анестезията може да бъде обща или местна /регионална /.Общата упойка /обща анестезия/ се характеризира със загуба на чувството за болка и отнемане на съзнанието и се осъществява или чрез венозно прилагане на лекарства или чрез вдишване на лесно изпаряващи се течности. Прилага се за големи , продължителни операции или при такива , при които не може да се приложи друг вид анестезия. Местната  /регионална / анестезия предизвиква загуба на чувството за болка в определена част от човешкото тяло при запазено съзнание. През цялото време на операцията пациентът може да влезе в контакт с медицинския екип.По преценка на анестезиолога, към този вид анестезия се включва и интравенозно медикамент за седиране / приспиване /, т.е. пациентът спи и няма болка. Този тип анестезия се прилага само за опрделен вид операции /върху долни крайници, хернии, пикочен мехур, простата и др. /
Важно е пациентите да знаят, че анестезията винаги е по- продължителна от процедурата , която я налага, т. е. започва преди операцията или назначеното изследване и завършва след приключването им.
Анестезиологът има необходимите познания и квалификация да прилага лекарства и техники, да използва сложна апаратура, за да може да оценява и поддържа във всеки момент на анестезията и операцията най- важните функции на организма – на централната нервна система, на сърцето и белите дробове, на бъбреците и черния дроб. Без компетентен анестезиологичен екип, състоящ се от анестезиолог и анестезиологична сестра, без технически изправна апаратура, без подходящи медикаменти и помощни технически средства, анестезията е високо рискова дейност. От друга страна – без високоспециализираната дейност на анестезилога съвременната хирургия не е възможна.
По време на анестезията състоянието на пациента се следи както чрез непрекъснатото наблюдение от анестезиолога и от анестезиологичната сестра, така и апаратурно проследяване на артериално налягане, температура, пулс, електрокардиограма, насищане на кръвта с кислород, концентрация на въглероден двуокис в издишаните газове и др. Съвременната анестезия е много по-безопасна, отколкото в миналото , благодарение на квалификацията на анестезиолозите, наличието на специална апаратура и съвременни медикаменти.
Всеки пациент има право да получи от своя анестезиолог подробна информация за характера на анестезията, нейните странични ефекти, потенциални рискове и опасности, свободно да изрази предпочитанията или отказа си към определен вид упойка.


Д-р Мария Димитрова- началник на Отделение по Анестезиология и Интензивно Лечение в МБАЛ Лайф Хоспитал- Бургас.

________________________________________________________________________

 

Въпрос: Какво представляват исхимичните мозъчни инсулти ?

Отговор: Исхимичните мозъчни инсулти са остри нарушения на мозъчното кръвообръщение, които възникват при недостатъчен приток на кръв, кислород и глюкоза към мозъка. В резултат на това настъпва необратимо увреждане на невроните, което се проявява в трайни неврологични и/ или психични нарушения. Нашата страна е на едно от първите места по заболеваемост и смъртност от исхемичен мозъчен инсулт. Това е спешно състояние, което изисква бърза хоспитализация, спешно диагностично уточняване и своевремено и адекватно терапевтично поведение, от което зависи до голяма степен изхода на заболяването. Основната причина за мозъчния инфаркт е атеросклерозата на аортата, сънните, вертебралните и мозъчните артерии. Оклузията на артериален лумен е резултат от наслагване на тромб вътху атероматозна плака. Рискови фактори за възникване на атеросклероза на мозъчните съдове са- напредналата възраст, артериалната хипертония, тютюнопушене, злоупотребата с алкохол, захарен диабет, дислипидемии, затлъстяване, висок хаматокрит. Абсолютен риск за мозъчен инфаркт са сърдечните заболявани /предсърдно мъждене, миокардния инфаркт, изкуствена клапа, митрална стеноза, вродени и придобити сърдечни пороци и др. / Причина за мозъчен инфаркт може да бъде и злоупотребата с някой медикаменти или субстанции- амфетамин, хероин, кокаин и др.; хормоналните антиконцептивни средства, хематологични нарушения- тромбоцитоза, анемии, причиняват нарушение на мозъчното кръвообръщение, както и травмите в шийна област, първични или метастатични тумори в шийна област, които са в близост с магистралните артерии на главата. Тежката анемия и хипогликимия могат да причинят мозъчен инфаркт при изразена стеноза на мозъчна артерия. Клиничната картина на заболяването зависи от вида, локализаци, размер на инфаркта, темп на развитието му, ефикасност на колатералното кръвообръщение, соматичното състояние на болния. Проявява се с изразена огнищна симптоматика / сетивни нарушения, парализа на крайници, тазово- резервоарни нарушения и психични разстройства / и с тежко нарушение на съзнанието/ .Малките, разположени в т. нар. "глухи зони" инфаркти обикновено се откриват случайно, тъй като протичат асимптомно. Все по- често, исхимичните мозъчни инсулти засягат и хора на възраст под 4 5 години. Причина за това са злоупотребата с контрацептиви, наркотични вещества, мигрената, а в последните години все по- голямо значение се отдава и на СПИН. Лечението на мозъчния инфаркт се провежда с антитромботични средства и невропротектори. Необходими са неотложни грижи, лечение на артериалната хипертония и третиране на усложненията. Възстановяването на мозъчния кръвоток в исхемичното огнище в първите минути и часове има важно значение за ограничаване на инфаркта. За целта понастоящем най- доброто лечение е тромболизата с прилагането на рекомбинантния тъканен плазминогенен активатор, който се аплицира интраартериално в първите три часа. При стенози на съдове, които също могат да са причина за нарушение на мозъчното кръвообръщение, се провежда каротисна агиопластика, като се спазват същия терапевтичен прозорец /три часа/. Тромболизата като метод на лечение, добре се съчетава със стандартната терапия. В заключение: задължително условие е своевременото лечение на болните, което трябва да започне в първите три часа на инфаркта, когато разрушаването на нервните клетки е все още обратимо, което определя и изхода на самото заболяване.

Д-р Константина Турлакова- невролог в МБАЛ "Лайф Хоспитал"

           ________________________________________________________________________

 

Въпрос: Как могат да бъдат премахнати белези, останали след операция?

Отговор: Белезите са резултат от естествен оздравителен процес след нарушаване на целостта на кожата (рана, операция или изгаряне). Според вида на травмата, дълбочината, начина на хирургична обработка и пр. белезите са едва забележими или в различна степен видими, понякога и загрозяващи. Зарастването на раните винаги става чрез разрастване на съединителна тъкан, която е с различна структура и цвят в сравнение с околната кожа.

В продължение на 10 - 12 месеца организмът се стреми да намали и изсветли белега, но въпреки това понякога белезите нарастват, остават по-тъмни, предизвикват сърбеж, физически и психически дискомфорт.

Според вида си белезите са: хипертрофични (удебелени, зачервени и надигнати над околната кожа), келоиди (разрастват се извън границите на увредената кожа) и хипотрофични (бледи, хлътнали ). Съвременното лечение е комплексно и включва компресивни превръзки, различни медикаменти за локално приложение, инжектиране на стероиди или хирургична намеса. Няма универсален метод за заличаване на белезите, а един от най-големите проблеми в пластичната хирургия са келоидите. Възможностите на различните кремове, мазила и пр. често са рекламно преувеличени.

Поради наличието на голям кожен резерв и възможности за хирургична корекция белезите в долната половина на корема сравнително успешно се лекуват оперативно. Някои хора не обръщат внимание на белега си, но други никога не го забравят. Те трябва да знаят, че съществуват методи за бъдат направени белезите им по-малки и по-незабележими.

Д-р Любомир Калудов- началник на хирургичното отделение в МБАЛ "Лайф Хоспитал"

           ________________________________________________________________________

 

Въпрос: Прилагат ли се безкръвните операции за решаване на проблемите с жлъчката?

Отговор: Оперативното премахване на жлъчния мехур, наречено холецистектомия, е една от най- често налагащите се интервенции в хирургичната практика. Прави се при остро възникнали усложнени форми на жлъчнокаменна болест и всъщност е единствената възможност за лечение в тези случаи. За много пациенти предстоящата операция представлява сериозен психологически проблем или е свързана с повишен риск заради напреднала възраст или придружаващи заболявания.

Съвремените методи за извършване на хирургически интервенции позволяват, операцията на жлъчката да бъде направена лесно и пациентът да се възстанови и възвърне нормалния си ритъм на живот сравнително бързо. Този резултат се постига чрез използването на така наречената лапароскопска апаратура. Популятното название на лапароскопските операции е безкръвни операции. При тях болката и рискът от инфекции са по-малки, а разрезите са на практика козметични. Все повече хирургически интервенции се извършват именно с помощта на лапароскопска апаратура.

При оперция на жлъчката чрез този метод, се правят три до четири малки разрези (0.5 - 1 см), през които в коремната кухина се вкарват специални хирургични инструменти. Чрез видеокамера, оперативното поле се наблюдава от хирурга на монитор. Операцията продължава около полови час. Престоят в болницата е обикновено един до три дни. Възстановяването е значително по-бързо, отколкото при конвенционалната операция.

Пациентите често питат: има ли алтернативно лечеие на острите и хронични усложнени форми на жлъчнокаменната болест, което изобщо да замести оперцията? За съжаление ефективно медикаментозно лечение няма. Прилагането на различни лекарства не води до излекуване, а само до временно отшумяване на симптомите.

Д-р Бирджан Йозтюрк- хирург в МБАЛ "Life Hospital"

            ________________________________________________________________________

Въпрос: Как се лекуват херниите на предната коремна стена?

Отговор: Херниите / изсипванията / на предната коремна стена са най-честите от всички видове хернии и в този смисъл са срещана причина за хоспитализация. Тяхното лечение е само хирургично и са значителен социален проблем. Различните еластични укрепващи колани, които се използват, са временно решение на проблема и нерядко влошават нещата.

Разнообразните оперативни техники за лечение на изсипванията подсказват, че решението не е лесно, но когато се подхожда индивидуално, отчита се възрастта, придружаващите заболявания и анатомичните особености, имащите този проблем могат да бъдат лекувани успешно и в кратки срокове. Когато пациентът потърси навреме лекарска помощ, хирурзите имат възможност да насрочат планова операция и разполагат с време за подготовка на болния. По света съществуват клиники, специализирани в лечението на хернии. Техниките за хирургическа интервенция се развиват в насока към използване на нови пластични материали и ендоскопска хирургия, осигуряващи безболезнени манипулации и бързо възстановяване след операция. От практическа гледна точка херниите биват усложнени и неусложнени. Неусложнените са по-лесни за лечение и голяма част от тях се лекуват планово, в спокоен порядък, с възможност за подготовка, която е от особено значение, когато пациентите са възрастни. Важно място в тези случаи заемат големите хернии, довели до промени в анатомия на предната коремна стена. Основният проблем при тяхното лечение е повишения процент рецидиви. При тях, освен психологическото неудобство, създадено от променената анатомията, лекарят често се сблъсква и с известно недоверие от страна на пациента, породено от страха от хирургическа интервенция.

Най-трудни са спешните изсипвания, свързани с заклещване на органите, разположени в непосредствена близост до зоната, засегната от хернията. В тези случаи се налага лекуващия лекар да реагира много бързо, подготовката на болния е интензивна, оперативния риск е повишен и освен хирургическа намеса в областта на хернията, може да се наложи и интервенция, носочена към заклещения орган. Заклещените хернии налагат посещение при лекар по спешност.

Добре е да се знае, че веднъж появило се, изсипването няма да изчезне само и най- вероятно ще прогресира. Дългото отлагане на решението за оперативно лечение не е в интерес на пациента. Вродените хернии при новородени също имат оптимална възраст за лечение. За успешното решаване на проблема е важно родителите своевременно да вземат мерки и свързаните с появата на хернии усложнения да бъдат своевременно лекувани.

Д-р Цвятко Цвятков- хирург в МБАЛ "Лайф Хоспитал"

            ________________________________________________________________________

Въпрос: Важно ли е пациентът да се консултира с анестезиолог преди операция?

Отговор: Ако ви предстои операция, прегледът при анестезиолог е едно от важните неща, които е нужно да направите. Така ще сте сигурни, че във времето, в което сте на операционната маса, няма да се случат рискови за вас ситуации. Или ако съществуват съмнения за възникване на такива, те ще бъдат овладяни безпроблемно. Анестезиологът ще оцени вашето здравословно състояние и ще избере най- подходящата и безопасна за вас упойка. С изключение на спешните случаи, тази консултация трябва да стане поне няколко дни преди предстоящата интервенция. Така специалистът ще има възможност да извърши всички необходими изследвания- тестуване за алергия към медикаменти, използвани при анестезията, консултаця с кардиолог, оценка за общото състояние на организма.

Най- добре е да се срещнете с анестезиолога, работещ в екип с хирурга, който ще ви оперира. Ако това не е възможно, бихте могли да посетите преданестезиологичния кабинет в болницата, където ще се лекувате. По време на прегледа бъдете откровени, точни и изчерпателни в отговорите на въпросите, които лекарят ще ви зададе. Добре е да носите със себе си документацията за настоящи и минали заболявания, с която разполагате.
След консултацията спазвайте всички инструкции и указания, дадени ви от лекаря.

Има няколко неща, които, ако ви предстои анестезия, така или иначе, са задължителни:
Ако сте пушач, спрете цигарите няколко дни преди операцията.
Вечерта преди да отидете в болницата, ограничете приема на храна и течности.

Отстранете от себе си грима и лака за нокти.
Поне шест часа преди операцията не яжте нищо и три часа предварително не поглъщайте каквито и да било течности.
Споделете с вашият лекар всички подробности за здравословното си състояние, които мислите че са важни и не спестявайте нищо, което ви притеснява.

Д- р Мария Димитрова - Началник на отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в многопрофилна боилница "Life Hospital"- Бургас

________________________________________________________________________

Въпрос: Какви опасности крие поддържането на висока телесна температура за дълго време?

Отговор: Продължителното поддържане на висока телесна температура е проблем, който не трябва да бъде подценяван. Това състояние е често срещано в ежедневната клинична практика и в повечето случаи е причинено от лечими заболявания, при които правилната диагноза и навременната терапия, могат да предотвратят тежки усложнения.

Здравият човек е с телесна температура около 37 ° C. Тя се измерва в подмишничната ямка, а отчитането на показанията на термометъра става, след като той е задържан на това място за около 5- 6 минути. Най- добре е измерването да се направи рано сутрин, между 7 и 8 часа и следобед, между 16 и 17 часа. Нормално е, в по- късните часове, телесната температура да бъде малко по- висока, отколкото през деня. Функционалната активност, хормоналното състояние на организма и възрастта също оказват влияние. Ако установите, че телесната температура е по- висока от нормалната, необходимо е периодично да я измервате и ако имате съмнение за възникнал проблем, веднага трябва да бъде направена консултация с лекар.

Едни от най- трудните диагностични проблеми във вътрешната медицина са продължителните температурни състояния с неясен произход. С понятието " неясно температурно състояние " може да се обозначат случаите, в които телесната темпераура е по- висока от нормалната, постоянно или периодично, в продължение на повече от седем дни. Причините за това могат да останат неизяснени и след преглед и провеждане на изследвания. Състоянието може да продължи седмици и дори месеци. Причината може да бъде свързана с вирусна, бактериална или друга инфекция, ревматизъм, артрит, злокачествено заболяване или сборна група от други различни проблеми.

Самолечението и безразборното приемане на лекарства при описаните ситуации е опасно, тъй като тези действия замъгляват клиничната картина и могат да доведат до усложнения. Самоволното правене на лабораторни изследвания, без консултация с лекар, също не е желателно- резултатите от анализите не са диагноза, те са само основание за нея.

Диагностиката при неясно температурно състояние е сложна и отговорна задача за всеки лекар. Необходимо е за пациента да бъдат направени редица комплексни изследвания, които включват рентгенови и ехографски изследвания, тъканни проби за микроскопски анализ, кръвни проби и изследвания на телесни течности. Нерядко, за да бъде изяснен проблема, се налагат и консултации с различни специалисти. Само така могат да бъдат преценени всички възможни варианти за причините, довели до тази симптоматика. Разборът на обобщените резултати дава основания за поставяне на окончателна и точна диагноза.

Д-р Галин Желев- терапевт в многопрофилна болница ” Life Hospital ”

________________________________________________________________________

Въпрос: Как да намеря своя пластичен хирург?

Отговор: Пластичната хирургия е сериозна дисциплина, която изисква от лекаря добра квалификация, свързана с отлични познания в областта на анатомията, физиологията и хирургична техника, в съчетание с достатъчно добре развито чувство за естетика и хармония. Естетичната хирургия често е борба между възможностите на хирурга и желанията на пациента.

За да сте сигурни, че няма да останете разочаровани, искайте от лекаря, към който сте се насочили, подробно описание на предстоящата операция: показания, методи и техники, вид на обезболяването, необходима подготовка, информация за следоперативния период, очакваните резултати и възможните усложнения. Не се доверявайте на реклами, гръмки обещания дадени по телефона или набързо в коридора. Повече доверие заслужава този специалист, който Ви обяснява истинските рискове и реалните възможности, отколкото този, който Ви обещава бърз и магически ефект. Информирайте се къде /в коя клиника, при кой специалист/ Вашият лекар е усвоил особеностите за извършването на оперативната интервенция, която Ви предстои. Добре е, ако той покаже снимки на свои пациенти и свои сертификати, удостоверяващи квалификацията му. Не се подвеждайте от думите “малка корекция”, “лека манипулация” и пр. Всяка намеса върху целостта на тялото се нарича операция.

Допълнителна сигурност за добри резултати е мястото, където ще се извърши Вашата операция. Пластична хирургия се практикува в съвремено обзаведени операционни зали на специализираните клиники. Изключително важни са добрата дезинфекция на операционната зала, стерилността и възможности за грижи за пациентите по време на следоперативния период в съответната болница. Не се доверявайте на “клиники”, разположени в приспособени за това помещения. Изискайте да Ви бъдат издадени официални медицински документи с диагнозата, вида на оперативната интервенция, както и за направените от Вас разходи.

Д-р Любомир Калудов- началник на хирургичното отделение в МБАЛ "Life Hospital"

________________________________________________________________________

Въпрос: Какво е артериална хипертония и лечима ли е тя?

Отговор: Причина номер едно за смърт в световен мащаб е исхемичната болест на сърцето, а основен рисков фактор за нейното развитие е артериалната хипертония. Около петдесет процента от възрастното население в България е с артериална хипертония, т. е. с артериално налягане със стойности по- високи от 140/90. Само половината от хората в тази рискова група знаят за повишеното си артериално налягане, а само половината пък го лекуват по подходящия начин. Причините за артериалната хипертония са комплексни – стрес, неправилно хранене ( най- противопоказни са солентеи и мазните храни), генетични и възрастови фактори. Можем да кажем, че около 95 % от хипертоничните състояния са самостоятелна болест както са пневмонията, язвата и други. За това трябва да се лекуват веднага след откриването им. Често се започва само с диета и редукция на наднормено тегло, ако има такова, спорт. Ако промяната в ритъма на живот не даде желания резултат за около месец- два, се включва и медикаментозна терапия. През последните години се появиха нови, по-качествени медикаменти за лечение. Много важно е пациентите да знаят, че не „най-силното” лекарство е най-доброто. Сега разполагаме с 5 групи лекарства – диуретици, бета-блокери, калциеви антагонисти, ACE – инхибитори и ангиотензин-рецепторни блокери. Стотиците лекарства на аптечния пазар се вместват в тези няколко групи. Специалистът комбинира лекарствата по такъв начин, че за отделния пациент да бъде постигнато най-доброто. Необходимо е хората с повишено артериално налягане да се консултират със своите лични лекари, а не да слушат какво вземат техните съседи и познати. В днешно време артериалната хипертония е лечима. Консултативните кабинети на МБАЛ „Лайф Хоспитал” Бургас предлагат всички възможности за диагностика и лечение на това заболяване.

Д-р Стоян Ралев - кардиолог в МБАЛ "Лайф Хоспитал"- Бургас

________________________________________________________________________

 

Въпрос: Има ли изследвания, чрез които злокачествените заболявания се доказват в ранен стадий ?

Отговор: Един от начините за ранна диагностика на рака е чрез специално изследване на кръвта /т. нар. туморни маркери/.Злокачествените заболявания са един от най-значимите и трудни за разрешаване глобални проблеми на нашето съвремие. Те засягат много хора по целия свят. България не прави изключение от световните тенденции. През последните 30 години, броят на новозаболелите в страната се е увеличил двойно. За това, усилията на учените са насочени към търсенето на диагностични способи, откриващи раковите заболявания в ранен стадий и позволяващи ефективно лечение. Важно е тези способи своевременно да откриват и рецидиви на заболяването след първоначално успешно лечение, за да могат навреме да бъдат предприети резултатни мерки. Напоследък, особено успешно, за ранна диагностика на рака се използват така наречените туморни маркери. Това са група показатели, свързани с присъствието в организма на молекули, които се отделят от туморните клетки в много по-голямо количество, отколкото от нормалните клетки. Изследването се основава на факта, че стойностите на туморните маркери се увеличават с повишаване на количеството туморна тъкан в организма. Това е по-изразено при рецидив на заболяването и поява на метастази след проведено лечение и е добра основа за ранното установяване на тези състояния и проследяването им. Именно при такива случаи ползата и диагностичната сила на туморните маркери е най- голяма, защото те могат да "сигнализират" шест, девет и даже дванадесет месеца преди клиничната изява на рецидива или метастатичния процес. Извършването на анализа става чрез изследване на кръвен серум и отнема само няколко часа. Преимуществата на методиката е, че тя е евтина, надеждна и необременяваща пациента.
Единично изследване на туморните маркери не може категорично да постави диагноза рак, нито да я отхвърли. Повишените стойности обаче потвърждават възникналите съмнения от направени вече изследвания или налагат правенето на такива в кратки срокове за сигурно поставяне на диагнозата. Най-добре и без забавяне това става под ръководството на квалифицирани специалисти в клиники, въоръжени с модерна апаратура за образна диагностика. С такива възможности разполага частната клиника “ Life Hospital ” в Бургас.

Д-р Михаил Георгакиев- началник на терапевтично отделение в многопрофилна болница за активно лечение с медицински център " Life Hospital "